Държавен преврат – що е то и трябва ли да ни пука?

Последният въоръжен държавен преврат у нас беше през 1944 г., така че много малко хора днес помнят какво е това да има танкове по улиците и партизани с автомати в националното радио...

Вторият преврат от 1989 г., който помним добре, беше безкръвен, защото беше вътрешнопартиен.

Но ето какво ни поднася една голяма европейска държава – родината на Бетовен и Гьоте. Опит за въоръжен преврат. „Гражданите на райха“ опитали да завземат властта по въоръжен път. Извън тривиалния анализ от типа „кои са те и за какво се борят“ трябва да си зададем по-важния въпрос – има ли такова нещо като традиционна демокрация? Дългият период на демократично управление дава ли гаранция за „още от същото“?

Нали помните и опита за държавен преврат в Турция от 2016 г., при който руското разузнаване успя овреме да предупреди Ердоган и  той да се спаси все пак... И да прати над 100 висши военни в затвора.  Над 40 000 души бяха арестувани. В Турция заговорът на военните бе реакция срещу пълзящата ислямизация и отдалечаването на държавата от принципите на Ататюрк. Но сравними ли са като политически системи Германия и Турция?

/Впрочем у нас има още един опит за преврат – този на Иван Тодоров-Горуня и Цветко Анев, организиран и разкрит през 1965 г. Преврат, планиран от сталински позиции – организаторите смятат, че Т. Живков не е достатъчно силен комунист, а опортюнист, който е извършил ревизия на марксизма-ленинизма./

Но да се върна на Германия. Ах, родината на Хегел и Кант, на Гьоте и Бетовен...

На фона на повърхностни коментари за произхода на „Граждани на райха“ остава един още по-голям въпрос. За държавите от Източна Европа, изпълзели от мизерията на комунизма, е чудно как така има и недоволни от общественото устройство и фундаменталните принципи на най-развитата икономически страна в Евросъюза. Кой и от какво е недоволен?

При това многомилионно немско население групата от превратаджии и техните поддръжници не е голяма. Но все пак – те не са случайни хора. Трябва по-дълбок анализ. Все пак май в Германия нещата не са цветя и рози?

---

На фона на това е изумително как обществената телевизия на България във вечерната емисия на 7 декември постави новината на 4-5 място, след като започна с общи приказки за Шенген и за предстоящото ни отхвърляне от зоната.

Сбогом за човечеството

 

 

Някакви самопровъзгласили се „екоактивистки“, възгрозни и умствено недоразвити, заляха с доматена супа едно от най-известните платна на Ван Гог в Националната галерия в Лондон. Тъжно е, както и да го погледнем. Разрушаването на световното културно наследство не е послание в полза на екологията, а е тъжна вест за бъдещето на хомо сапиенс, защото успоредно с хомо сапиенс върху планетата паразитират и други видове, изправени все още на два крака, но вече силно отдалечени от разума.

Тъжни са новините за бъдещето на човечеството. Довчера се опасявах, че най-силната заплаха идва от нисък мъж с Наполеонов комплекс, обитател на Кремъл. А днес си мисля, че преди да гръмне трета световна, виждаме още тези дни, всеки ден, малки знаци за предстоящия Апокалипсис.

Моето черногледство не ми носи тъга, не ми носи тревога. Би трябвало да ми носи утеха. Не е ли утеха донякъде, ако човешкият род успее да изчезне поне седмица, преди да унищожи върховете на човешкия гений, които вече няма причина да бъдат пазени в музеите.

Изхвърлете всичко на площада! И Рембранд, и Ван Гог, и Моне! Нека с доматена супа и пикоч различни активисти да поставят край на цивилизацията, за да не съжаляваме, когато все пак в един слънчев летен ден гръмнат и атомните бомби на Путин!

Лъжовизми

 

Машина на времето: По избори

 

 

Илия Бешков

(Преди преврата от 9.IX.44 г.)

 

Време е за нашата редовна рубрика *Машина на времето*.

Неизвестно за мен заглавие, ако въобще авторът е дал заглавие, но посланието е ясно. 

И Ганьо става депутат!

Отживелицата, наречена „ден за размисъл”

 

Фото: Димитър Лъжов

 Все още са такива изискванията – да няма агитация в т.нар. ден за размисъл.

 Що за идиотизъм, наследен от 19 век?

Ако вървите с тениска, оцветена в партийния цвят на любимата ви партия, това агитация ли е? Ако носите на ревера си значка с образа на някой политически лидер, това агитация ли е? И трябва ли разлепените плакати във вашия квартал да бъдат скъсани още преди деня на размисъл, защото те на практика продължават да агитират от стената?

Да не говорим за комичния елемент на сухия режим, който уж има за цел да спре пиянството на един народ поне за 24 часа… Та да се вземе правилно решение!

Нали на всекиго е ясно, че на състезание тичаш до края, до прескачане на финалната линия. Тишина има в лечебните заведения и в почивните станции. Тишината не помага нито на политическото състезание (доколкото го има), нито на демокрацията като такава.

Лъжовизми

 

Думи за „Последната колона“

Когато подготвях моята книга „Сенки и полусенки“ през 2016 г., посетих новия музей в Ню Йорк, посветен на трагедията от 2001 година. В книгата оставих едва 4 снимки, свързани с музея и мемориала... Останалите „потънаха“ в моя безкраен архив...

Атаката срещу кулите близнаци е едно от най-трагичните събития в цялата история на САЩ, сравнявано често с Пърл Харбър. Жестокостта и мащабите са потресаващи.

В снимки може да се запечати малко. Вървиш и мълчиш в музея на пресечката на „Либърти стрийт“ и „Уест стрийт“. Усещането е като в гробница – приглушена светлина показва ненатрапчиво запазени артефакти от кулите... Аз не знаех нищо до онзи момент за „Последната колона“. Последната стоманена колона е била извозена от мястото на трагедията на 30 май 2002 година, а в дните преди това върху нея са оставили знаци на обич и страдание близки на жертвите, работници, пожарникари... Колоната е натоварена на камион, преди да отпътува с почести, покрита с националното знаме, съхранявана е в хангар на летище JFK седем години.  През 2009 г. е откарана в музея-мемориал в Манхатън – поради размерите си е поставена вътре преди изливането на покрива. Днес тя въздейства на посетителя със същата сила, защото е едновременно тук сега, но също и в онзи трагичен ден на септември.

От площадката с руините са извозени около 1.6 млн. тона строителни материали. Само 60 процента от всички загинали са били идентифицирани. Всичко друго е пепел.