петък, 14 септември 2007 г.

Приливи и отливи


Има приятелства, които идват на приливи и отливи, идват и се отдръпват... После остава пясък, вода, пяна...

Поддържането на всяко приятелство изисква психическа енергия. Нещата се „нареждат” от само себе си само в началото, после трябва да инвестираш време и енергия. Време и енергия от двете страни. Приятелството не е състояние, то е процес.

Ларошфуко казва, че лесно прощаваме на приятелите си онези недостатъци, които не ни засягат. (Хитрецът Ларошфуко.)

2 коментара:

Светлана Караджова каза...

Много хубави мисли, Митко! Като за начало на днешния ден много добре ми подействаха. Ами дано да имаш сили да "инвестираш" в повече истински приятелства...

Gatta каза...

Мдааааа,
По-често се оказва, че ние сме приятел на някого, а не, че с него сме приятели.
Има една мъдрост, която казва: "срещнеш ли приятел, намерил си съкровище". Това е равно на "получи ли се взаимност в обичта, родило се е приятелство". И все пак, целта не бива да е взаимността, нали? Ако е тя, ставаме част от порочния кръг, в който участващите са на принципа "давам ако дадеш", но това е по-скоро взаимоизгодно сътрудничество, а не приятелство.
Няма как да има инвестиция, ако няма какво да инвестираш, нали?
Мисля, че единственото средство за инвестиция в приятелството е обичта, защото тя не търси своето си, а търси даде въпреки, че не получава. Колкото повече хора приемат и проумеят това, толкова по-чести срещи ще имаме с другите в точката на взаимността.