петък, 14 септември 2007 г.

Интервю в състояние на автохипноза


Вие като че ли обичате да казвате на приятели, а и по медиите, че предпочитате да живеете в България. Поза ли е това?

(Мълчи.) Не е поза. Това го казвам, за да направя някакво сравнение между живота тук и живота в Съединените щати, понеже това мога да сравнявам. Мисля, че трябва да го правя, защото твърде често моите български приятели приписват на американското общество черти, които то няма. И приписват на американската държава достойнства, които са плод на холивудска пропаганда. Аз не казвам, че в Америка е зле, но на мен в България ми е по-комфортно. Аз не искам да ме уважават заради размера на банковата ми сметка. Не искам да живея в общество на отчаяни потребители. Вижте, те са измислили думата workaholic… Да, срещнах хора, които шест дни в седмицата са workaholic, а на седмия ден... на седмия ден са shopping-holic. Тая дума си я измислих, няма да я видите в речника. Преди месец написах в едно литературно списание, че за мен материалните аспекти на благополучието са незначителни.

Всичко в България ли ви харесва?

Въпросът е ироничен. Не всичко. Не ми харесват намръщените лица на хората, лицата-гримаси. Българите все се оплакват и все са недоволни. Не ми харесва олюпената мазилка на старите блокове, не ми харесват рейсовете, които бълват черен дим. Не съм доволен от бавния, но скъп интернет. Секретарките със самочувствие на директори и директорите с манталитет на секретарки. Толкова много полуграмотни хора, които не пропускат да ви цитират някакво измислено изследване, че българската нация е най-интелигентна след еврейската. Но да не зачертавам всичко. Големият плюс на българското общество е, че то успява да съчетае модерното с патриархалното горе-долу успешно. Тук хората не създават прекомерна дистанция помежду си. Има истинско общуване, но има и лицемерие...

Защо се оттеглихте от журналистиката?

(Мълчи.) Защото се огорчих от това, което в България наричаме журналистика. Ниско платена работа с нисък престиж в обществото. Зле подготвени хора. Твърде ниска е летвата – поради демографските ограничения, мисля си. България е малка. От какъв набор професионалисти да избират главните редактори? Откъде да ги вземат? Вижте как кабелните телевизии са пълни с момиченца, които умеят да държат микрофона, но сричат въпросите от тефтера. Искат да се видят „по телевизора”. Понякога се насилвам да гледам новините на Канал 1. Преди десетина години режисьорът Николай Волев каза в интервю, че българската телевизия е преди всичко дрън-дрън и мрън-мрън. Не се е променила за 10 години. Сега БНТ прави ден на отворените врати. Те ако не могат да си вдигнат рейтинга с продукцията си, няма да стане и с отваряне на вратите.

Какво ще пожелаете на читателите?

Да продължават да бъдат читатели. (Въздиша.)

1 коментар:

Alex Simov каза...

Другарю Лъжов, по собствени пътища сте достигнали до някои от истините на вашият колега Ришард Капушчински. Абе, поляците, често знаят как да говорят...