Като се замислих дълбоко (винаги мисля дълбоко), преброих на пръсти кои са тия мои приятели, на които мога да се обадя в 4 часа сутринта. Оказа се, че пръстите на едната ръка не ми стигнаха, което ме зарадва. Преброих до шест. Това ме зарадва, наистина ме зарадва. Шест не е малко, нали.
По-горе исках да се направя на много интелектуален. Слушал съм „Лили Марлен” много пъти, но никога не съм гледал „Синият ангел”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар