Пространството и други неща

Разглеждам градската художествена галерия в Балчик. Нямам голям късмет днес, а може би имам. Старите майстори са свалени от стените, понеже тече избожба на съвременни художници... Някакъв фестивал, който има в заглавието си думата „пространство” и още нещо, но не го помня.

Прави ми впечатление една инсталация от Силвия Валентино, озаглавена Drive. Авторката е вдъхновена от всекидневните си срещи с пътните платна, с движението на четири колелета, което е станало символ на американския начин на живот. Силвия пише: „Пътни знаци, маркировка и напуквания по паважа, маслени петна, пешеходни „зебри”, разкъсани гуми, разтопен асфалт и други останки от ежедневната човешка дейност, се превръщат в пейзажи, отразяващи вечността и преходността на живота едновременно.” Накрая художничката пише: „Аз карам колата си. Веществените доказателства, оставени по пътя от други, движат изкуството ми.”

Художниците задават въпроси... Ето, Настя Петрова ни пита: „Защо блондинките си боядисват корените на косите черни?” И ни отправя покана да седнем на един празен стол.

Една изложба, която дава посока на мисълта съвсем различна от посоката на авторите-класици.