Днес намерих моето първо писмо в бутилка. Беше далеч от големия плаж на Балчик, но близо до Двореца. Видях бутилката съвсем близо до брега, свалих сандалите си и нагазих във водата. Посегнах към бутилката с някакво вълнение. Може би не вълнение, но силно очакване. Още отдалече видях, че вътре има смачкан лист хартия. Мисля, че още нося романтиката от книгите на Робърт Луи Стивънсън.
Бутилката беше добре затворена с коркова тапа. Опитах да сваля тапата с пръсти. Без успех. Сложих бутилката в един найлонов плик и я разбих в камъните на брега. Всички парчета останаха в плика... Извадих внимателно листа.
Беше на руски.
„Купалл[е]. Балчык. 06.07.08
11:05 PM
Даша, Роша, Андрей,
Женя, Аня, Леша”
Какво разочарование. Никакво послание. Просто шест имена. Писмото беше плавало по-малко от 24 часа.
Защо пускат писмо в бутилка, след като нямат какво да кажат на света.
2 коментара:
Това е загадка, която и мене ме мъчи. Но все пак, ако проявим толерантност към хората пуснали писмото - понякога човек има нужда да заяви своето присъствие в света, независимо, че няма какво да сподели на другите!
Публикуване на коментар