Злото не спи

Прочитам едно мое „старо” стихотворение вероятно от 2001 г., а може би по-старо. Публикувах го преди 6 години в списание „Родна реч”. Хрумва ми мисълта, че е еднакво важно да имам отворени сетива за доброто и за злото. Злото не спи, изобщо не спи, всеки ден ме гледа с човешки очи, но аз се опитвам да го заобикалям. Това всекидневно упражнение е много важно, за да не се събуди циникът у мен.

* * *

Злото не спи
под камък
изобщо не спи
има си свои капризи
прищевки

ураганите на историята
помитат
диктатори и диктатури
окото на циклона
вижда всичко
черно-белите неща
все по-ясно чернеят

съвремието няма нужда
от скучни поети
а от добър фотограф

виж
внимателно виж
най-новата снимка
една клонирана овца
която страда от артрит