Правосъдието

Чета един постинг на журналиста Алекс Симов и си мисля за българското правосъдие. Нерадостни неща си мисля. Аз не искам от Брюксел да ми казват дали правосъдието тук работи добре или не. Искам да имам вътрешното усещане за две неща: че тук има върховенство на закона и че аз самият имам доверие в съда.

Чудя се по кое ли дело българският съд показа компетентност: по делото Борилски ли, по делото Балтов ли, по делото Меджидиева ли?

Финансистът Бърнард Мадоф завлече с пирамидата си около 13 милиарда долара и го осъдиха на 150 години затвор. Администрацията на затворите прецени, че Мадоф ще излезе от затвора на 14 ноември 2139 година, и то при условие, че получи намаление за добро поведение. Финансистът Мадоф стана затворник номер 61727-054.

Веска Меджидиева не беше алчна. Тя бе обвинена, че е взела само около 4,5 милиона долара от Българската земеделска и промишлена банка. През пролетта на 2008 г. Софийският апелативен съд постанови оправдателна присъда по наказателното дело, образувано срещу Веска. (Съдия Камен Иванов подписа присъдата с особено мнение, защото прие, че 7-годишната присъда на Софийския градски съд е правилна.)

Веска си живее в Кейптаун. В интервю за Дарик радио каза, че не работи нищо. „Имам пари, колкото да си пия кафето.” Въпреки че съдът я оправда, Веска не се е забързала да се върне в България.

Моето наблюдение е, че българският съд е наистина независим. Правителства идват на власт и падат, народни представители идват и си отиват, рапортите от Брюксел звучат все по-минорно, а българският съд работи все така неефективно.