неделя, 8 ноември 2009 г.

Рецепта за кино

Ние знаем много добре, че хепиендът е измислица на Холивуд. Хепиенд не може да има в българското кино днес, защото хората са бедни и живеят скапан живот. Не може в страната с най-ниски доходи в ЕС да се прави кино за щастливи хора. Освен това киното трябва да отразява живота, тоест някой трябва да каже на бедните хора, че живеят скапан живот. Другата причина да няма хепиенд е бюджетът. Хепиенд се прави с пари. Българските филми са винаги нискобюджетни и парите не стигат за хепиенд. Третата причина е тази, че режисьорът иска да го приемат сериозно. Хепиендът е лековат, тоест, режисьорът няма философски поглед.

Ако имате намерение да получите някоя награда от фестивал и да ви похвалят в медиите, има няколко сюжета, които гарантират успеха.


Комунистическото минало

Идва Девети септември и буржоазното семейство Иванови е изправено пред нов морал, нов икономически ред и пред нови проблеми. Бащата е пратен в Белене, майката получава удар и умира. Героинята, тяхна дъщеря, отива в затвора след скалъпен процес. (В затвора прави опит за самоубийство. Този епизод е заснет, разбира се, в черно-бяло.) Излиза след две години, останала без имущество. В дома й се е настанил партиен секретар със семейството си. Тя няма изход. Става любовница на директора на милицията в окръжния град, за да има поне къде да живее. Не иска да роди детето му. При опит за аборт умира. Последният кадър: портрет на Сталин виси на стената, стъклото в рамката е счупено. Затъмнение.

Новата реалност

Новата реалност в България е изгонила стотици хиляди българи да търсят късмета си в чужбина. Иван емигрира в Мадрид, за да намери работа и да спечели пари. Иван оставя във Видин младата си съпруга Ина, която живее при неговите родители. Той смята да я вземе при себе си, когато събере пари. Иван почва работа на автомивка. Печели малко, но праща част от парите на нашата героиня. Тя е сервитьорка в малък бар. Нейният шеф използва положението си и спи с нея. Тя забременява след няколко месеца, но не знае как да каже на Иван. Иван разбира от приятел, че Ина е бременна. Без да й каже нищо по телефона, веднага взема автобуса до България. Хваща Ина и любовника й „на калъп” и убива и двамата с кухненски нож. Затъмнение.

Наркоманията

Иван е на 19 години и току-що е завършил гимназия. Не може да намери работа, но иска да има охолен живот без ограничения. Почва да пуши трева, преминава на хероин. Няма доходи и краде от родителите си, за да си набави наркотик. Продава златните бижута и гоблените на майка си. Родителите му го пращат в комуна. Лечението не постига успех. Иван се връща в града. Връща се към наркотиците. При скандал вкъщи Иван убива с чук баща си. (Сцената е заснета в черно-бяло, но кръвта на бащата е червена.) Иван е осъден и отива в затвора. Майката получава удар и умира в съдебната зала при четенето на присъдата. Последният кадър: Иван си прерязва вените в затвора. Затъмнение.

5 коментара:

alex каза...

Адски точно и тъжно.

Андрей Хадживасилев каза...

Не съм съгласен. Именно заради черногледството на родните режисьори и липсата на хепиенд хората не гледат БГ филми. Точно защото ежедневието им е черно, имат нужда от нещо розово. Затова у нас Холивудските филми са на почит, защото откъсват хората от реалността. А българските филми се правят само за фестивали и награди.

Longanlon каза...

наистина ужасяващо еднотипни са "модерните български филми". реализма в изкуството е хубаво нещо, но когато се превърне в самоцел е просто досаден

Димитър Лъжов каза...

Андрей, не разбирам с какво в моя текст не си съгласен, тъй като аз от първата буква до последната отричам "устойчивите клишета" на нашето "ново" кино...

fr Pavel каза...

Може да прозвучи нелепо, но през комунистическия режим почти отказвах да гледам български филми. Има и редки изключения като "Козия рог". Започнах да ги гледам главно на ДВД след 1989 г. Въпреки идейния диктат сме имали добри постижения. Но новото кино през последните 20 години е под всякаква критика. Да вземем прехваления "Дзифт". Толкова посредствено, нескопосно, дори отвратително направен филм рядко се среща днес.