Имам чувството, че партиите у нас още се въргалят в бебешките си пелени. Нямам обяснение защо това е така, но е така. Това е странно, понеже поне една от парламентарните партии е столетница, а други две са вече на 20 години.
До изборите за президент и за кметове остават шест месеца, ама ние не сме чули имена от партиите.
Версия едно. Нашата партия има толкова силен кандидат, че и два дни преди изборите да го обявим, пак ще спечели.
Версия две. Нашата партия е в цунг-цванг, нямаме никакъв добър кандидат и ще си кютим, докато другите издигнат личност.
Версия три. Нашата партия си е харесала един супер кандидат, ама той не иска да чуе за нашата партия.
Разбира се, социолозите са си запретнали ръкавите и правят сметки без кръчмар. Запретнаха си ръкавите, а трябва на часа да си посипят косите с пепел до един – без изключение. До последните часове на 4 юли 2009 г. ВСИЧКИ агенции до една даваха преднина на ГЕРБ от 8-10 процента максимум пред втората партия, а то „неочаквано” се оказа, че били цели 22 процента. Упс, малка грешка. На всички избори лъгахме, ама на тия се оляхме... А ние си лъжем, щото това ни е част от длъжностната характеристика и ако не лъжем, как ще си осребрим чека?
Впрочем има изход. Трябва външен източник да плати на външна агенция, за да получим горе-долу истинско проучване. Аз не вярвам на българските агенции и на така наречените социолози. Под външен източник аз разбирам примерно Европейския парламент или някоя американска фондация без офис в България, а под външна агенция примерно унгарска или словашка агенция. Всяка агенция, която не прави алъш-вериш с нашите партии...
Няма коментари:
Публикуване на коментар