сряда, 20 април 2011 г.

Омразата държавна религия ли стана?

Забелязвате ли как случката в Пещера с партийна пропаганда сред децата получи 72 часа нон-стоп внимание в медиите, а случката с агресията срещу „Свидетели на Йехова” отзвуча за десет часа?

Прочее, лесно е да биеш с качулка на главата, трудно е да си мъж и да си признаеш. В последна сметка кой наби вярващите в храма на „Свидетели на Йехова”? По Би Ти Ви човекът от ВМРО каза: „Не сме ние, ние сме хора на възраст и със солидно образование.” Човекът от агитката на НЕФТОХИМИК каза: „Не сме ние, агитката е създадена само за подкрепа на спортни събития.”

Такава агресия не може да бъде коментирана само от журналисти в страна, където уж има гражданско общество. Кой трябва да се обяви срещу такава агресия, породена от някакъв криво разбран национализъм? – Всички.

Най-вероятно плахо ще се изкаже само Българският хелзинкски комитет. Не чухме позицията на кмета на Бургас, не чухме позиция от Светия синод, не чухме представители на правителството да заклеймят насилието. Адекватно реагира единствено омбудсманът Константин Пенчев, който предприе собствена проверка по случая. Пенчев е все пак юрист с дълъг стаж и без съмнение може да разграничи престъпление от "хулигански подбуди” от такова, което в правото се определя като „престъпление, извършено от омраза”.

Светият синод се гордее с историческата си роля за спасяването на българските евреи, като че ли толерантното отношение към другите деноминации е въпрос на еднократно действие. Ако днес някакви хейтъри чупят главите на хора с друга религия, това не заслужава коментар, камо ли официална позиция...

В Италия последователите на това вероизповедание са на второ място след Католическата църква. Аз не съм чул католици да замерят с камъни и да разбиват главите на иноверци.

Последна точка от дневния ред. Думата „секта” може ли да се прикачва към всяко изповедание, което не е православно? Или към всяко изповедание, което не е „традиционно” за България? Българските медии постоянно пишат за сектата „Свидетели на Йехова”, но това е официално вероизповедание, регистрирано съгласно закона у нас. (Вероятно щеше да бъде секта, ако вероизповеданието бе получило отказ за регистрация.)

Маската на толерантността у нас е понякога твърде несръчно направена, твърде несръчно поставена и зад нея стои често обикновена омраза.

Няма коментари: