Престъплението „подкуп” в България – хроника на демократизацията

Преследването на корупцията става по различен начин в различните общества. Някои общества насърчават корупцията. Други се опитват да я изкоренят. Трети се опитват да покажат, че уж я изкореняват.

Графика 1

Престъпления, завършили с осъждане, 1989-2010 (Подкуп)

Графика 2

Общ брой дела за подкуп към брой дела, завършили с осъждане (2004-2010)

Графика 3

Тежест на присъдите за престъплението „подкуп” – според съдебната практика (2004, 2007, 2010)

Направих си труда да издиря в таблиците на Националния статистически институт данни специфично за престъплението „подкуп” – да видя броя на осъдителните присъди по години. Започнах това дирене с очакването, че броят дела, завършили с присъда, ще бъде малък като цяло, на фона на това, което обществото „знае”, че се случва... Очаквах освен това да видя и движения на кривата, които да покажат връзка между процесите в обществото и броя присъди, както и връзка между това кой е на власт и броя присъди.

При престъплението подкуп имаме както „търсене”, така и „предлагане”. Законодателят е дал еднаква тежест както на страната, която търси, така и на страната, която предлага. (Чл. 301 и чл. 304 от Наказателния кодекс позволяват и за двете страни до шест години лишаване от свобода и глоба до 5 000 лева.)

Законодателят е бил наясно, че преследване няма как да има, ако една от страните не даде сигнал. Поради това законът казва: Не се наказва онзи, който е предложил, обещал или дал подкуп, ако е бил изнуден от длъжностното лице, арбитъра или вещото лице да стори това и ако незабавно и доброволно е съобщил на властта (чл. 306).

Броят дела, завършили с присъди, може да ни покаже доколко престъплието подкуп е във фокуса на общественото внимание, доколко има нетърпимост към това явление, както и доколко има „разведряване” и отнемане на страха, който в квази-демократични общества води до нисък брой съобщени престъпления... (Да не забравяме, че при подкупа има извършено престъпление при поискването, не само при получаването на „дар или каквато и да е облага”, респективно – при предлагането, не само при предаването...)

Разбира се, националната статистика дава количествени данни. От броя дела ние не знаем дали става дума за милиционер, който е взел 20 лева, или за подкуп доста над 20 лева - на съдия, прокурор и т.н. Не разбираме от тези данни и от коя страна на уравнението предлагане-получаване стои осъденият... В този смисъл броят присъди не е показател за работата на съда, а по-скоро за нивото на търпимост към корупцията. За периода 2004-2010 г. имаме и данни за общия брой дела за подкуп към броя осъдителни присъди. Виж Графика 2. [За годините 1989-2003 г. НСИ ни дава само данни за завършилите с осъдителна присъда дела, тъй че няма как да се направи сравнение: общ брой дела за подкуп към броя завършили с осъдителна присъда. Би било твърде порочно да кажем: по-ниският брой присъди означава лоша работа на съда, ако не разполагаме и с общия брой дела. Дори в този случай има променливи, които могат да водят до различен изход на всяко дело – на първо място качеството на доказателствения материал.]

В Графика 1 виждаме, че броят присъди през последната „тоталитарна година” е бил 92, през първата „демократична година” достига до 110, а през 1991 г. рязко е паднал до 24. През първите години на раздаване на куфарчета и всякакви мутренски групировки текстовете за подкуп са били просто добри пожелания в книгата „Наказателен кодекс”... (Ако се чудите защо през 1990 г. все още има сравнително висок брой осъдителни присъди, то е защото през 1990 г. са довършени дела, започнати вероятно през 1988-1989 г.)

Ако може да се говори за „ниво да присъдите”, тогава нивото от 1989 г. е повторно достигнато едва през 2007 г. и надвишено само през 2009 и 2010 г. Това не би ме тревожило никак, ако субективното ми усещане също говореше за никаква или ниска корупция през 1991-2004 г. (През 2005 г. броят отново върви нагоре.)

Можем ли да кажем, че през 1991 г. страхът от репресии от страна на тоталитарната държава е изчезнал, но едновременно с това е настъпила и висока нетърпимост към предлагането и вземането на подкупи... живо изразена с едноцифрен брой присъди веднага след падането на комунизма.

Или обратното – практиката на даване и искане е довела до равновесие, при което страните не са имали причина за недоволство и са бетонирали тази практика като modus vivendi.

От данните на Статистическия институт можем да видим все пак как съдът работи, да разберем с каква строгост се прилага законът, с каква тежест са присъдите (Графика 3.)... Тоест, ако общият брой дела за подкуп, отнесен към броя осъдителни присъди, не е показател за качеството на работа на съда, прилагането на присъди (тежестта) е показател... При горен праг от 6 години, съдебната практика се е ограничила до присъди от 6 м. до една година, от една година до три години, и едва по една присъда годишно в диапазона 3-5 години.

Храна за размисъл: в някои особени случаи (чл. 301, ал. 3, чл. 304а) законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 10 г. и глоба до 15 000 лв., а в чл. 302 т. 4(б) -- лишаване от свобода от три до петнадесет години, глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от имуществото на виновния. Последното, най-тежко наказание, е за престъпление, извършено от длъжностно лице при подкуп в „големи размери” или при рецидив.

За времето, за което разполагаме с данни (2004-2010), присъда над 5 години за подкуп не е издавана нито веднъж от нито един съд...Или в България няма корупция в големи размери, или се играе само с малки суми, но редовно... Или просто си пуснете фолк-канала и чуйте песента „За милиони няма закони, за кокошка няма прошка”...

Като контролни променливи в Графика 1 включих динамична крива за две престъпления, при които разследването започва по друг начин и не зависи от това дали някой е подал сигнал. Такъв тип престъпления, които е трудно да бъдат „потулени”, скрити... Дори ако приемем, че през годините в броя умишлени убийства и в броя палежи има флуктуации, все пак не би трябвало да виждаме огромни скокове в кривата... (С други думи, обективната манифестация на престъплението „умишлено убийство” е твърде „видима”, за да се стигне до нисък брой присъди, изразен в едноцифрени или двуцифрени числа.)

Дали е преувеличение, ако допуснем на база на нашия всекидневен емпиричен опит, че за една година в България се случват много повече „подкупи”, отколкото „палежи”?

Струва ми се, че е рано да коментирам по-високия брой присъди за подкуп през 2009-2010 г. ... Но се изкушавам да го направя.