Не съм фен на Първанов. Най-малко пък аз...
Обаче Първанов е прав, като критикува решението за по-висока възраст за пенсия.
Първанов:
„Държавата е непредсказуема, непоследователна при определянето на правилата в социалната политика. Това само ще ерозира доверието към държавността в синдикати, в работодатели и най-вече в гражданите.”
Да, държавата е непредсказуема. Правителството е непредсказуемо. Аз съм крайно демотивиран да плащам осигуровки, защото до моето пенсиониране ще настъпят непредсказуем брой промени... Не знам по какъв начин плащането на вноска X в НОИ и на вноска Y в допълнителен фонд ми гарантира доход Z след пенсионирането. Разбира се, за да получа пенсия Z, има едно необходимо, но не достатъчно условие – да доживея възрастта W. Междувременно две години преди моето пенсиониране ще се появи правителство R, което ще повиши възрастта на 75 г.
Хайде сега вие ми кажете каква мотивация имам да се осигурявам, като в уравнението има само неизвестни?
Аз предвидих, че България ще върви по пътя на Чехия, която увеличи възрастта за пенсиониране на 73 г. и за мъжете, и за жените. Триумф на безумието!
Смятам, че българите не са били защитени адекватно от Седмото Велико народно събрание. Конституцията от 1991 г. не съдържа думата „пенсия” в нито един текст. Член 51 ни казва, че „гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане”.
По същия приятен начин Конституцията ни казва, че гражданите имат право на „безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон”. (Дребна подробност е, че през 2011 г. дори онкоболните в България не получават безплатно лечение. Тоест, лекарствата са безплатни, ако въобще ги има.)
Тъй като думата пенсия не съществува като понятие в Конституцията, ние не знаем тя право ли е на гражданите. Тя какво е? – Благодеяние от правителството? Привилегия? Подразбира ли се правото на пенсия от „правото на обществено осигуряване”? – Защото аз мога да го тълкувам и само като право на помощи при безработица.
(Никой не е питал Конституционния съд дали правото на пенсия произлиза от правото на обществено осигуряване.)
Народните представители от Седмото Велико народно събрание ни казват в Преамбюла на Конституцията: „прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава...” Звучи малко като уводна статия от „Работническо дело”.
После са се поразсеяли... Ако чак пък толкова са вярвали в социалната държава, която ни предстои да се случи, защо не са записали правото на пенсия при основните права?
Думата „пенсия” я няма... Думата „труд” обаче е употребена 7 пъти.
Най-странното е, че Конституцията „гарантира” (как?) правото на труд, но за правото на пенсия не става дума...Дори правото на почивка и отпуск са гарантирани – в член 48.
Смятам, че трябва незабавно да се допише в Конституцията – право на пенсия, а и да се фиксира възраст за пенсия (мъже/жени), която не може да бъде променяна със закон. (Законите не могат да противоречат на основния закон.)
Предлагам например в чл. 51 да се създаде нова алинея (4), която да постанови: Мъжете добиват право на пенсия на X години, а жените – на Y години, при наличен осигурителен стаж N години.
Ал. 5. Гражданите могат единствено по свое желание да се възползват от правото на пенсия на по-висока възраст от установената в Конституцията.
Ал. 6. Правилата за събиране на осигурителни вноски и реда за получаване на пенсия се определят със закон.
Ако няма текст в Конституцията относно правото на пенсия и възрастта, когато това право възниква, тогава няма никакви пречки в закона да се запише и възраст 80 години... и 100 години... Впрочем липсата на такъв текст в Конституцията означава, че всяко правителство може да реши да наложи мораторум върху плащанията на пенсии – примерно поради световното положение...
Ако в Конституцията няма посочена възраст за пенсиониране, това се превръща във фиктивно право!
Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента. Да видим кой е по-социален...
Няма коментари:
Публикуване на коментар