понеделник, 21 януари 2008 г.

Не высовываться






















или

Защо трябва да фалира БДЖ


В този момент виждам как моят приятел Сашо Симов подскача до тавана. Хаха. Ние с него имахме възможността да изпием няколко литра бира миналата събота, па и да поговорим за това-онова... Той ми каза, че намерил едно мое мнение в Интернет относно БДЖ и държавните субсидии за тази губеща фирма.

Аз казвам: Държавата не трябва да субсидира тази губеща фирма. Или да я дадат за приватизация, или да фалира.

Сашо: Да, ама не е правилно. БДЖ изпълнява социална функция. Ако няма БДЖ, хората ще си стоят по селата като крепостни селяни.

Аз: Да си стоят по селата.

Така горе-долу протече нашият разговор. Може би съм прекалено краен. Може пък и моят престой в САЩ да си казва думата – станал съм още по-либерален (в икономическия смисъл).

Естествено, за да проверя дали все пак нещо не се променило в моята любима фирма БДЖ, взех си в неделя билет за първа класа от София до Враца, макар че Чехов казваше да пътуваме в трета класа. Та взех си билета и се качих.

Наблюдение първо: Моята любима БДЖ сложила един вагон, означен с „АБ”. Половината вагон първа класа, другата половина – втора. Разликата е една единствена – втора класа имаше на купетата цифричката „2”, първа имаше „1”

Облегалките – мръсно сиви. Жената срещу мен си е сложила палтото като постеля, да я изолира от мръсната седалка. Казва, че се гнуси. И аз се гнуся. Първата класа на БДЖ може да мине за първа класа в Пакистан, не и в Европейския съюз. Прочее, имах един учител в Езиковата гимназия във Враца, Тед Нориш. Той разказваше, че само веднъж се минал да си купи билет за влака до София. После си наемаше такси до столицата. И него го беше гнус да се вози с вагоните на БДЖ.

Наблюдение второ: Снимам стъклото, през което горе-долу прозира светлината. Не, не е заскрежено, мръсно е.

Наблюдение трето: Нуждниците смърдят еднакво и в първа, и във втора класа. Кога за последно сте видели течаща вода в българските вагони? Не ми отговаряйте, и аз не помня кога беше... Да не говорим за тоалетна хартия или салфетки за ръце.

Нека удвоят цената на билета за първа класа и да запазят цената за втора. Мислите ли, че дори при това условие първата класа ще стане „първа”?

Прочетете как хубаво го е написала младата икономистка Светла Костадинова:

„Трябва ли обаче да има допълнително пари за компания, която е в непрекъснат недостиг на пари независимо от бюджетните субсидии, е друг въпрос. В края на 2006 г. задълженията на БДЖ са общо 499 млн. лв., като само през последната година те са нараснали с 82 млн. лв. През последните години БДЖ приключва финансовата година със загуби от около 40 млн. лв."

Да, фирмата БДЖ има и социална функция – тя ви предоставя възможността за нови социални контакти... Да си побъбрите със спътниците.

2 коментара:

Анонимен каза...

Повечето влакове за нищо не стават, а първа класа в това състояние никога няма да привлече бизнеса да пътува с нея и да се откаже от удобния и бърз автомобил.

По повод на социалната функция на БДЖ веднага ми хрумва - нека предложим на бедните хора да изберат дали искат да получават намаление за пътуване в БДЖ или искат да получат социална помощ в брой. Съмнявам се, че някой ще избере БДЖ :)

Alex Simov каза...

На мен ми е пределно ясно, че ако държавата зависеше от либералните икономисти, не само нямаше да има БДЖ, ами и нямаше да бъде разрешено да се говори с други хора, ако това не е полезно за пазара или бизнеса. Едно от най-ужасните неща, които съм чел през живота си и надминаващо дори Стивън Кинг беше анализ на една млада икономистка, която се опитваше да каже, че трябва да се премахне въобще изискването за минимална работна заплата, защото приучавала работниците към мързел или нещо подобно...
Същата е ситуацията с БДЖ. Понеже богатите българи вече се уредиха с коли сега ни предлагат да закрием БДЖ. Старците по селата, хората от малките градове за които влаковете все още са единствената връзка със света да го духат, така ли? Проблемът на всички икономисти, които защитават либерални идеи (хайл, бог Бизнес!) всъщност е, че не са си показвали носа вън от жълтите павета. И въпросът въобще не е бедните да избират между помощи и БДЖ - те просто трябва да ги имат двете. Хората в България и без това вече отдавна са жертва на произвол. Не стига, че им натресаха фашистка мярка като плоския данък, ами сега да закрием и железниците. Най-накрая защо въобще ни е Министерство на труда и социалната политика, дайте да го закрием и него а?
Всеки, който иска да види погледът на един американец срещу всичко за което говоря, при това направен не от леви позиции, нека да прочете книгата "Против либерализма" от Джон Кекеш!