Какво е сбъркано с пенсиите?

Слушах бившия премиер Костов по БНТ днес… Каза доста не-популистки неща, както може да говори само лидер на опозиционна партия... Особено ми допадна неговата позиция по „пенсионния въпрос”.

Съгласен съм с него: "Не може един тютюнопроизводител да се осигурява на 60 лева, а да получава пенсия 120 лева. А тези, които се осигуряват на 500 лева, да получават 200 лева пенсия." Той още каза, че държавата взема парите на хората и ги дава на Андрешко, който не се е осигурил... Това, разбира се, е комунизъм...

Усещането за несправедливост у много хора на работоспособна възраст е именно поради това, че целият механизъм за определяне на пенсията е непрозрачен. Има ли ясна, добре обяснена връзка между сумата, която плащам в НОИ сега, и сумата, която мога да очаквам след 30 години?

Тези, които нищо не плащат, са силно мотивирани никога да не плащат – тъй или иначе правителството ще им даде нещо, за да не излязат на улиците.

Честата смяна на законовата рамка също е разочароващо-демотивираща.

В разговор с моя приятел, прокурорът П., онзиден споделих, че дори не мога да се възмущавам от промените, които някой ще направи в закона днес, защото вероятно ще има поне пет промени в правилата за пенсиониране, преди ние с него да се пенсионираме... Моето възмущение днес би изглеждало преждевременно, защото винаги може да стане по-зле (и аз това очаквам). Вижте например следния сценарий... След осем години поредното правителство казва: „Поради застаряването на населението НОИ не може да смогне с плащанията и ние променяме възрастта за пенсиониране на 71 години и за мъжете, и за жените. Слагаме таван на пенсиите от 300 евро.” Това веднага решава проблема на НОИ за още 20 години напред.

Честно казано, съчиненият сценарий не ми звучи никак фейлетонно дори днес.

Философски, от гледна точка на прагматизма, аз казвам така: Независимо дали държавата се ръководи от правителство, което се определя като ляво, което се определя като дясно, или което не знае как да се определи, водещият въпрос винаги трябва да бъде – как да мотивираме тези, които плащат, да продължат да плащат? И в никакъв случай не може да бъде – как да вземем от тези, които плащат, за да стигне за всички?