Много е хубаво да се намери някой, събрал навреме достатъчно смелост, да извади наяве тъмното минало на светлите образи, тъй щото да не си изберем президент-сътрудник на Държавна сигурност още веднъж.
Вестник „Дума” дигна врява до небето отново след искането на министър Младенов да се наложи лустрация върху ченгетата от Държавна сигурност.
За БСП думата лустрация е по-мръсна дори от думата монархо-фашизъм.
Лустрацията трябваше да се случи бързо и без компромиси още през 1991-1992 г., но тогава дори демократите правеха големи компромиси и на сцената нямаше истински реформатори. Оказа се, че дори в кабинета на президента Желев е имало шестима бивши сътрудници на Държавна сигурност. В кабинета на Стоянов – четирима. В кабинета на Първанов – 12 (като броим и Първанов).
Дванадесет е библейско число...
Казах преди и пак казвам – Първанов направи истински ренесанс на Държавна сигурност в администрацията си.
Лустрацията трябваше да се случи в началото на 90-те години и да обхване областните и общинските администрации, ръководството на БАН, Народната банка, държавните университети, министерствата и т.н. Ние показваме на себе си и на света що за държава сме и по това, което нямаме смелост да направим.
Лустрацията днес има смисъл, но само ако се случи „днес”. След 10 години няма да има смисъл, тъй като по пътя на биологията тези ченгета ще си отидат... Тогава те ще напишат в мемоарите си, че са моралните победители, които са дали много на Народната република, а после са строили и демократична България. На тяхно име ще кръстят булевардите, които водят към Брюксел.
Любим аргумент на социалистите е този за „противоконституционност”. Тогава защо западните демокрации (САЩ, Великобритания, Франция) проведоха дълга програма за денацификация в Германия и Австрия след 1945 г., обоснована и със закон?
В началото на 1947 г. съюзниците са държали в плен 90 000 нацисти, а на 1 900 000 е било забранено да работят каквото и да било, освен физически труд.
Не е имало и един случай на посланик от режима на Хитлер, който поради високите си способности да е бил оставен на работа и след 1945 г. Никой не е казал, че посланиците на Хитлер са некадърници, но и никой не е искал да работи повече с тях... Нарушени ли са били техните граждански права?
Денацификацията е струвала милиони долари на западните демокрации, а резултатите са идвали бавно-бавно. Едно проучване на САЩ от 1952 г. показало, че 37 процента от германците вярвали, че Германия си била „по-добре без евреите”. Пак тогава 25 процента от запитаните изказали положително мнение за Хитлер. (Да не си помисли някой, че правя аналогия с носталгията по Живков и новия фолклор... „При Тошо не беше лошо.”)
Не е ли странно, че в нашата страна споровете около бутането на соц-паметниците вървят с пълна сила – еднакво силно днес крещят и бранителите, и противниците. Но няма истинска дискусия за рожбите на Държавна сигурност, които са писали доноси за съседите и приятелите, а днес строят живота нов. Досиетата им са прочистени, останали са по-безобидните картончета...
(следва продължение)
Няма коментари:
Публикуване на коментар