Това е някакъв особен вид социална патология... Тази търпимост към ченгетата от Държавна сигурност, които са си все така нагли, уверени, непоколебими, напористи, с психика на комсомолски секретари... Те не са си подвили опашките. Размахват си опашките, навират опашките си в лицата ни...
Те дадоха всичко от себе си за Народната република. Сега искат да им повярваме, че дават всичко от себе си и за Републиката.
Гледам едно видео от Би Ти Ви, в което президентът Първанов със залепена усмивка се учудва защо изобщо има драма с посланиците, които са работили преди за Държавна сигурност.
При него вероятно учудването е искрено. Той сякаш ни казва: Какво се чудите? Аз дадох всичко от себе си за Народната република, а сега давам всичко от себе си за Републиката!
Дали наистина не разбира корените на проблема? Дори един деветокласник би разбрал без излишни обяснения какъв е проблемът...
Хайде да си представим за минута, че живеем във Федерална република Германия днес - 20 години след края на Студената война. Представете си, че Федерална република Германия изпраща 40 дипломати по света, които са били агенти на ЩАЗИ. Как светът би погледнал на тези хора и на държавата, която ги праща?
Защо Първанов си мисли (мисли ли?), че светът с присъщата на нашето общество социална патология приема „нормално” тези 40 посланици? – Истината е, че не ги приема.
Той се учудва, че 20 години след 1990 г. Републиката има външен министър, който доста категорично заявява, че не желае да работи с посланици от Държавна сигурност...
Впрочем аналогията с ЩАЗИ направих съвсем нарочно, тъй като германската обществена телевизия ZDF посвети време на проблема и обясни какви „шпицен дипломатен” е изпратила България по света... Авторката на репортажа Тоня Пьолиц съобщава, че всеки втори посланик, назначен от президента Първанов през неговия мандат, е бил агент на българското ЩАЗИ.
Тоня Пьолиц пита Първанов кога смята да отзове посланиците-агенти. Тя пита кога, а не дали... Той казва, че по света чува „хубави работи за българските посланици”. Казва още: „За мен това е критерият за оценка на тяхната работа.”
(Твърдо препоръчвам да видите транскрипт на репортажа на този линк.)
2 коментара:
Поздравления за статията! Напълно споделям. "Учудванията" на бившите комунисти и ченгета нямат край, а само при споменаването на думата "лустрация" избухва вълна от яростни критики, сякаш се накърняват изконни човешки права. Абсурдно къса социална памет, абсурдна апатия, абсурдно ниска рефлексия...
Благодаря, Веселина! Лустрацията щеше да е най-доброто нещо в новата ни история, ако се беше случила... Ама да се бе случила навсякъде - в държавните университети, в БАН, в министерствата, в Президенството, в областните администрации и т.н.
Публикуване на коментар