сряда, 22 юни 2011 г.

И Дядо Коледа, и Супермен, и съветски войник, и турски нуждник

Ох, ох...

Няма да съм последният, който пише върху темата „поругания паметник на Съветската армия”.

Ето, преди няколко месеца Карел Черни накара много българи да изреват, че България не е тоалетна... Но Карел я е видял като тоалетна...

Ето, през 2011 г. някакъв неизвестен автор дописа паметника на Съветската армия и го наплюха и възвеличаха... от ляво и от дясно, и от средата.

Най-добрия коментар написа Бойко Пенчев в „Дневник”:

“Посегателство върху историческата памет имаме тогава, когато пренаписването на историята става неорганизирано, без одобрение от партията и държавата. Какъвто беше и сегашният случай. [...] Но историческата памет не е нещо непроменимо и дадено веднъж завинаги, което трябва да бъде пазено от "вандали".”

Вандалско щеше да бъде, ако един вандал с 20-килограмов чук бе разбил всички глави от барелефа.

Ако аз бях Рашидов и ако аз бях Фандъкова, щях да сложа една снимка на фрагмента с размери метър на два до „дорисувания” паметник. Щях да напиша, че неизвестен творец на street art е дописал знака, дорисувал берелефа, който преди юни 2011 г. е изглеждал еди-как си.

В постмодерното изкуство има място и за нуждника, и за Супермен, и за Дядо Коледа. Те могат да бъдат един до друг в постмодерното, така както в музея на восъчните фигури Айнщайн стои до Хитлер, както Джак Изкормвача е на три метра от Чърчил.

Само за едно съжалявам... Изтриха боята от сивия паметник, преди да успея да ида да го видя.

P.S. Два часа по-късно Д. Л. забеляза, че паметта му е изневерила. Авторът на турския нуждник е Давид Черни, а Карел Черни е авторът на най-популярните етюди за клавирни инструменти. Някакъв спомен от детството неволно е изплувал...

Няма коментари: