Как може да се преподава история с езика на паравербалното
Нали знаете как изучавахме история в училище... Имахме добре направени атласи с карти, на които личеше как се движат границите... Как България била на три морета, после как нямала море, тоест нямало и България.
А военните действия бяха показани със стрелки... Коя дивизия къде отишла, кой град бил окупиран, превзет...
Историята можем да учим от документите – мирни договори, речи на министър-председатели. Можем да я видим и от дребните „артефакти”. Изгнилите ботуши и белите ръкавици на офицерите, застреляни при Катин в музея във Варшава...
За ученика по история на САЩ е важно да знае какво е мислил президентът за войната във Виетнам и още по-важно е да знае какво са мислили войниците...
Имам една малка колекция от снимки на запалки „Зипо” от Виетнамската война – ясен портрет на объркания, измъчения войник, който вярва, че заслужава да иде на небето след смъртта, защото приживе е минал през ада.
Впрочем българските учебници по история трябва да избягат от задължителното представяне на историята като „България - дела и документи”, а да показват историята на новото Интернет-поколение като „история – прочит чрез аудио-визуалното”. Дори си мисля, че учителят може да пусне на учениците марша на Дико Илиев „Ломци на Чеган”, вместо да им каже, че при Чеган се водят окопни боеве... Новите учебници по история трябва да вървят задължително с мултимедиен диск.
4 коментара:
За съжаление, по-голямата част от учителите по история дори не знаят къде да си намерят нещо допълнително -песни, клипове, откъси от филми или просто снимки, а и не ползват чужди езици /оставям на страна дребната подробност, че доста от тях смятат настоящия метод на преподаване за най-подходящ/. А МОН отдавна няма воля за такава промяна в програмите- в тях изисванията за това какви минимални знания трябва да получи ученикът в някои отношения са по-големи, отколкото в университета. И в много голяма степен ограничават учителите, които искат да си позволят по-голяма свобода в преподаването.
За да кандидатстваш в университет също трябва да си усвоил този метод, който помага да наизустиш т.н. теми.
Да не говорим, че и в университетите в много голяма степен се повтаря моделът на преподаване от средното училище.
Тук дори не става въпрос за липсата на оборудвани със съответната техника кабинети по история в не малко училища.
Да... но старомодното преподаване произвежда неразбиране... Неразбирането произвежда липса на интерес... Някой трябва да разбере в Министерството, че сегашните ученици вече говорят друг български език... Наскоро проф. Валери Стефанов каза, може би с известно нежелание, че рано или късно ще се наложи да се преподава адаптирана версия на "Под игото", защото децата не го разбират.
Е, предполагам, че ако накарат днешните англичанчета да четат "Макбет" например на средновековен английски, сигурно и те ще се затруднят доста. Иначе старомодното не е проблем само на преподаването на история- ами литературата? Да не споменаваме природните науки. Трябва,ако цитирам тук бившето величество, да се сменят чиповете на ужасно много хора - на преподавателите в университетите, които да обучат студентите, които да станат методици, създаващи нова методика на преподаване, и учители, които да я прилагат и да преподават на учениците по друг начин. Не съм оптимист, не знам защо...
П.С. Имаше преди 2-3 години интервю в "Капитал" със собственик на една от големите фирми за колбаси, който обясняваше как кадрите, идващи от единствения специализиран ВУЗ, са абсолютно неподготвени за съвременните технологии на производство. И той предложил на ректора на Хранително-вкусовия институт да финансира изцяло подготвянето на нова програма за обучение на бъдещите технолози. Отговорът на ректора-не може да се случи защото: А. няма кой да преподава по тези нови програми, Б. няма какво да прави със старите преподаватели, които знаят как се е произвеждал салам преди 30 години, няма да ги уволнява, я. Връзката с историята не е пряка, но се вижда и без лупа.
П.П.С. обаче гласувам за картите - може и да са модернизирани, но да ги има- защото един мой ученик преди години ми обясни съвсем сериозно как Гърция получила Южна Добруджа след Балканските войни
Публикуване на коментар